Символизъм

Kакво е символизъм?

Символизмът е направление в литературата и изобразителното изкуство, възникнало във Франция през втората половина на XIX век. Първоначално се появява в литературата, но скоро се разпространява и в други изкуства като живописта и театъра.

В този стил творци от различни дисциплини намират в изкуството форма на изразяване чрез фино използване на символите като език и предава идеи чрез символи.

Символизмът възражда някои ценности от романтизма и в същото време не е съгласен с използването на изкуството като изображение на всекидневния свят, за разлика от течения като натурализма или импресионизма.

Нека сега разгледаме характеристиките и основните представители на това артистично течение.

Исторически контекст

Символизмът се заражда в края на XIX в., успоредно с постимпресионизма, и възникнало като реакция на реалисткия подход, заложен в импресионизма. Импресионизмът, идеализмът и академичният натурализъм се отъждествяват със съвременните политически, морални и интелектуални проблеми.

Художниците от 1885 г., отвратени от неспособността на обществото да реши тези проблеми, търсят нови ценности, основани на духовното. Те желаят да създадат живопис, която не е подчинена на реалността на момента, отхвърляйки това, което ежедневието, градската агломерация, промишлената дейност и деградацията носят със себе си.

Срещу господстващия позитивизъм и сциентизъм се създава състояние на разочарование и се открива реалност отвъд емпиричното, която съвпада с периода на упадък и недоволство, в който много интелектуалци започват да поставят под въпрос позитивизма.

В отговор на това творците, особено тези от литературните среди, се противопоставят на традициите и обичаите на буржоазията. Това поражда появата на художници и писатели, които се доближават до бохемския начин на живот и които възприемат изкуството по един свободен начин, изоставяйки установените норми.

През 1885 г. поетът Жан Мореас представя този нов стил в статия, в която заявява, че поезията трябва да се търси „не толкова в декадентския тон, колкото в символичния ѝ характер“. От този момент нататък започват да излизат списания, които подкрепят тази нова форма на поезия. 

Символизъм в литературата

Символизмът е литературно направление, което намира в поезията идеален начин да открие чрез символи скритата реалност.

Характеристики

Сред характерните черти на символизма в литературата заслужава да се изтъкнат следните:

• Скъсване с формите на реализма и натурализма;
• Възраждане на поетичната форма и свободата на творчеството в противовес на установените строги норми;
• Музикален език: всяка поезия предизвиква музика; музикалността надделява над буквализма на езика;
• Субективизъм и индивидуализъм;
• Пробуждане на впечатления, внушения и алюзии в противовес на точни интерпретации на действителността;
• Мистерия и мистицизъм;
• Използване на поетичния език като познавателен елемент;
• Използване на реторични фигури като метафора или синестезия за предизвикване на усещания.

Представители на символизма

Шарл Бодлер (1821-1867)

Бодлер е първопроходецът на френския символизъм. Той е голям почитател и последовател на творчеството на Едгар Алан По и посвещава 17 години от живота си на превода му. Въпреки че произхожда от заможно семейство, животът му като цяло е доста несигурен.

В творчеството си той се впуска в изследване на злините на обществото и човека, както и на постоянния конфликт между доброто и злото. По време на престоя си в Париж авторът написва стихосбирката „Цветя на злото“, за която е глобен за „обида на обществения морал“. Това е пример от тази стихосбирка:

Тази нощ луната сънува по-мързеливо,
сякаш е красавица, потънала сред възглавници
която гали с дискретна и нежна ръка,
преди да заспи контурът на зърната (….).

Стефан Маларме (1842-1898)

Стефан Маларме е роден в Париж в семейство на държавни чиновници. Творбите му са малко, но в края на XIX в. той има голямо влияние във Франция. Поезията му е мрачна и сложна, често търсеща съвършенство и красота. Особено влияние върху него оказват автори като Бодлер и Банвил.

Една от най-значимите му творби е „Дрямката на фавна“ (1876), която се движи между реалността и света на сънищата. 

Артюр Рембо (1854- 1891)

Пол Верлен (1844-1896)

Той е друг френски поет, свързан с движението на символистите. Верлен принадлежи към дребната буржоазия. На 20-годишна възраст той се отдава изцяло на бохемския живот. Творчеството му е повлияно от Бодлер и особено от Рембо.

В поезията му често се използва разговорният език, който се стреми към музикалност, както и метафори и символи. Често някои критици го смятат за баща на модернизма, най-малкото влиянието му е значително за някои автори, свързани с това движение.

Сред произведенията му са „Сатурнически поеми“ (1866) и Галантни празници“ (1869).

Символизъм в изобразителното изкуство

Въпреки че символизмът започва в литературата, той се разпространява и в изобразителното изкуство, например в живописта. В изобразителното изкуство символизмът намира своя смисъл на съществуване и в отхвърлянето на позитивизма и материализма, както и в упадъка на буржоазията.

Символистите се противопоставят и на налагането от импресионистите, които ги налагат наблюдението на природата и нейните промени. Това кара символистите често да прибягват до литературата в творчеството си.

Характеристики

• Тенденция към изразяване чрез форма и цвят;
• Представяне на алтернативна реалност, свързана със съня и духовния свят, чрез символи;
• Бягство от настоящето;
• Препратки към митологията, религията и свръхестественото;
• Сугестия в противовес на възпроизвеждане на реалността;
• Еротика;
• Субективизъм и антирационализъм.

Художници символисти

Пювис дьо Шаван (1824-1828)

Френски художник, свързан с изобразителния символизъм. Един от най-важните аспекти на живописта на Шаван е разпръснатостта на фигурите и липсата на цвят. Темите му са вдъхновени от митологията, литературата и света на сънищата.

За него едно произведение на изкуството се появява „от някаква объркана емоция, в която се съдържа“. Сред най-емблематичните му творби е „Бедният рибар“ – картина, която оказва голямо влияние върху художници като Пикасо.

Le Pauvre Pêcheur (1881)

 

В тази творба опустошението и примирението са представени от овдовял баща и двете му деца в студена, бедна среда.

Гюстав Моро (1826-1898)

Той е предшественик на символизма. Творбите му се отличават със смущаваща атмосфера и декадентска естетика. Използването на плътни текстури и религиозни или митологични теми също е от значение. Той оказва голямо влияние и върху авангардните художници сюрреалисти и фовисти. Творбите му включват произведения като например:

L’Apparition (1876)

 

Символистична живопис с религиозни препратки – тема, която присъства много често в картините на художника. На него е изобразена Саломе пред Ирод Атипас и главата на Йоан Кръстител.

Одилон Редон (1840- 1916)

Смятан за първопроходец на сюрреализма, творбите му се характеризират с митологични, библейски или литературни теми, забулени във фантазия и мистерия. В ранните си години той отхвърля цветовете и работи в черно и бяло. По-специално той създава рисунки с въглен и литографии. По-късно започва да използва цвят – акварел и масло. Сред произведенията му можем да отбележим:

Les yeux clos (1890)

 

Това е портрет на Камий Фалте, съпругата на художника. Посредством лицето със затворени очи можем интуитивно да разберем някои от темите, присъстващи в творчеството на художника, като „вътрешния свят, съня и отсъствието“.

Символизмът не може да се определи като единен стил, а като съвкупност от индивидуални художествени срещи, които надхвърлят националните и хронологичните граници.

В тази линия откриваме такива различни фигури като Ван Гог, Гоген, Климт и Мунк. Символизмът ще допринесе за едно красиво, дълбоко вкоренено в европейското изкуство течение от края на 19-ти и началото на 20-ти век – Art Nouveau.