Символизъм

Kакво е символизъм?

Символизмът е направление в литературата и изобразителното изкуство, възникнало във Франция през втората половина на XIX век. Първоначално се появява в литературата, но скоро се разпространява и в други изкуства като живописта и театъра.

В този стил творци от различни дисциплини намират в изкуството форма на изразяване чрез фино използване на символите като език и предава идеи чрез символи.

Символизмът възражда някои ценности от романтизма и в същото време не е съгласен с използването на изкуството като изображение на всекидневния свят, за разлика от течения като натурализма или импресионизма.

Нека сега разгледаме характеристиките и основните представители на това артистично течение.

Исторически контекст

Символизмът се заражда в края на XIX в., успоредно с постимпресионизма, и възникнало като реакция на реалисткия подход, заложен в импресионизма. Импресионизмът, идеализмът и академичният натурализъм се отъждествяват със съвременните политически, морални и интелектуални проблеми.

Художниците от 1885 г., отвратени от неспособността на обществото да реши тези проблеми, търсят нови ценности, основани на духовното. Те желаят да създадат живопис, която не е подчинена на реалността на момента, отхвърляйки това, което ежедневието, градската агломерация, промишлената дейност и деградацията носят със себе си.

Срещу господстващия позитивизъм и сциентизъм се създава състояние на разочарование и се открива реалност отвъд емпиричното, която съвпада с периода на упадък и недоволство, в който много интелектуалци започват да поставят под въпрос позитивизма.

В отговор на това творците, особено тези от литературните среди, се противопоставят на традициите и обичаите на буржоазията. Това поражда появата на художници и писатели, които се доближават до бохемския начин на живот и които възприемат изкуството по един свободен начин, изоставяйки установените норми.

През 1885 г. поетът Жан Мореас представя този нов стил в статия, в която заявява, че поезията трябва да се търси „не толкова в декадентския тон, колкото в символичния ѝ характер“. От този момент нататък започват да излизат списания, които подкрепят тази нова форма на поезия. 

Символизъм в литературата

Символизмът е литературно направление, което намира в поезията идеален начин да открие чрез символи скритата реалност.

Характеристики

Сред характерните черти на символизма в литературата заслужава да се изтъкнат следните:

  • Скъсване с формите на реализма и натурализма;
  • Възраждане на поетичната форма и свободата на творчеството в противовес на установените строги норми;
  • Музикален език: всяка поезия предизвиква музика; музикалността надделява над буквализма на езика;
  • Субективизъм и индивидуализъм;
  • Пробуждане на впечатления, внушения и алюзии в противовес на точни интерпретации на действителността;
  • Мистерия и мистицизъм;
  • Използване на поетичния език като познавателен елемент;
  • Използване на реторични фигури като метафора или синестезия за предизвикване на усещания.

 

Представители на символизма

Шарл Бодлер (1821-1867)

 

Шарл Бодлер снимка

Бодлер е първопроходецът на френския символизъм. Той е голям почитател и последовател на творчеството на Едгар Алан По и посвещава 17 години от живота си на превода му. Въпреки че произхожда от заможно семейство, животът му като цяло е доста несигурен.

В творчеството си той се впуска в изследване на злините на обществото и човека, както и на постоянния конфликт между доброто и злото. По време на престоя си в Париж авторът написва стихосбирката „Цветя на злото“, за която е глобен за „обида на обществения морал“. Това е пример от тази стихосбирка:

Тази нощ луната сънува по-мързеливо,
сякаш е красавица, потънала сред възглавници
която гали с дискретна и нежна ръка,
преди да заспи контурът на зърната (….).

Стефан Маларме (1842-1898)

Стефан Маларме снимка

Стефан Маларме е роден в Париж в семейство на държавни чиновници. Творбите му са малко, но в края на XIX в. той има голямо влияние във Франция. Поезията му е мрачна и сложна, често търсеща съвършенство и красота. Особено влияние върху него оказват автори като Бодлер и Банвил.

Една от най-значимите му творби е „Дрямката на фавна“ (1876), която се движи между реалността и света на сънищата. 

Артюр Рембо (1854- 1891)

 

 

Роден е в Шарлевил в дребнобуржоазно семейство. Известен също като предшественик на сюрреализма, той води радикален бохемски живот от ранна възраст, поради което литературните му занимания са само част от първите години от живота му.

Шарлевил признава, че поетът е нещо като „ясновидец“, един вид просветлен човек, чиято мисия е да ни накара да разберем „другото виждане за реалността“. Работата му го сближава с Бодлер и Маларме.

Сред произведенията му са „Сезон в ада“ (1873) и „Илюминации“ (1874).

Пол Верлен (1844-1896)

 

Той е друг френски поет, свързан с движението на символистите. Верлен принадлежи към дребната буржоазия. На 20-годишна възраст той се отдава изцяло на бохемския живот. Творчеството му е повлияно от Бодлер и особено от Рембо.

В поезията му често се използва разговорният език, който се стреми към музикалност, както и метафори и символи. Често някои критици го смятат за баща на модернизма, най-малкото влиянието му е значително за някои автори, свързани с това движение.

Сред произведенията му са „Сатурнически поеми“ (1866) и Галантни празници“ (1869).

Символизъм в изобразителното изкуство

Въпреки че символизмът започва в литературата, той се разпространява и в изобразителното изкуство, например в живописта. В изобразителното изкуство символизмът намира своя смисъл на съществуване и в отхвърлянето на позитивизма и материализма, както и в упадъка на буржоазията.

Символистите се противопоставят и на налагането от импресионистите, които ги налагат наблюдението на природата и нейните промени. Това кара символистите често да прибягват до литературата в творчеството си.

Характеристики

  • Тенденция към изразяване чрез форма и цвят;
  • Представяне на алтернативна реалност, свързана със съня и духовния свят, чрез символи;
  • Бягство от настоящето;
  • Препратки към митологията, религията и свръхестественото;
  • Сугестия в противовес на възпроизвеждане на реалността;
  • Еротика;
  • Субективизъм и антирационализъм.

Художници символисти

Пювис дьо Шаван (1824-1828)

Френски художник, свързан с изобразителния символизъм. Един от най-важните аспекти на живописта на Шаван е разпръснатостта на фигурите и липсата на цвят. Темите му са вдъхновени от митологията, литературата и света на сънищата.

За него едно произведение на изкуството се появява „от някаква объркана емоция, в която се съдържа“. Сред най-емблематичните му творби е „Бедният рибар“ – картина, която оказва голямо влияние върху художници като Пикасо.

Le Pauvre Pêcheur (1881)

 

В тази творба опустошението и примирението са представени от овдовял баща и двете му деца в студена, бедна среда.

бедният рибар

Гюстав Моро (1826-1898)

 

Той е предшественик на символизма. Творбите му се отличават със смущаваща атмосфера и декадентска естетика. Използването на плътни текстури и религиозни или митологични теми също е от значение. Той оказва голямо влияние и върху авангардните художници сюрреалисти и фовисти. Творбите му включват произведения като например:

L’Apparition (1876)

 

Символистична живопис с религиозни препратки – тема, която присъства много често в картините на художника. На него е изобразена Саломе пред Ирод Атипас и главата на Йоан Кръстител.

явяването | картина

Одилон Редон (1840- 1916)

Смятан за първопроходец на сюрреализма, творбите му се характеризират с митологични, библейски или литературни теми, забулени във фантазия и мистерия. В ранните си години той отхвърля цветовете и работи в черно и бяло. По-специално той създава рисунки с въглен и литографии. По-късно започва да използва цвят – акварел и масло. Сред произведенията му можем да отбележим:

Les yeux clos (1890)

 

Това е портрет на Камий Фалте, съпругата на художника. Посредством лицето със затворени очи можем интуитивно да разберем някои от темите, присъстващи в творчеството на художника, като „вътрешния свят, съня и отсъствието“.

Les yeux clos | картина

Символизмът не може да се определи като единен стил, а като съвкупност от индивидуални художествени срещи, които надхвърлят националните и хронологичните граници.

В тази линия откриваме такива различни фигури като Ван Гог, Гоген, Климт и Мунк. Символизмът ще допринесе за едно красиво, дълбоко вкоренено в европейското изкуство течение от края на 19-ти и началото на 20-ти век – Art Nouveau.