Кубизъм – понятие, видове, характеристики, представители

Какво представлява кубизмът?

Кубизмът е наименованието на художествено движение от XX век, което се появява на европейската художествена сцена през 1907 г., като отбелязва силно отдалечаване от традиционната живопис и създава важен прецедент за появата на художествения авангард.

Характерният му стил изследва нова геометрична перспектива на реалността, разглеждайки обектите от всички възможни гледни точки, което е разрив с живописните образци, действащи от Ренесанса насам.

Терминът „кубизъм“ обаче не е предложен от самите художници, а от критика Луи Воксел, същият, който по онова време дава името на фовизма, който след като посещава изложба на Жорж Брак (френски, 1882-1963), казва, че неговите творби „свеждат пейзажа и човешкото тяло до безвкусни кубове“, и започва да говори за кубизъм.

В тази връзка испанският художник Пабло Пикасо, смятан за най-големия представител на движението, по-късно заявява: „Когато правехме кубизъм, нямахме намерение да го правим, а само да изразим това, което имахме в себе си“.

Характеристики на кубизма

Въпреки че може да се предположи от името му, кубизмът не е рисуване чрез кубове. Напротив, кубизмът признава и приема двуизмерния характер на платното и се отказва от триизмерността, като се стреми да представи в картините си едновременно всички възможни гледни точки към даден обект.

По този начин той революционизира съществуващите от древността принципи на живописта, поради което кубизмът се смята за първия от художествените авангарди.

Така кубистичните картини нямат дълбочина, предлагат множество гледни точки (вместо една) и потискат повечето детайли на изобразените обекти, като често ги свеждат до един-единствен елемент: цигулките например се разпознават само по опашките.

В същото време жанрът на картините в кубизма не може да бъде по-конвенционален: натюрморти, пейзажи, портрети. Но за разлика от импресионизма и фовизма те са нарисувани в приглушени цветове: сиво, зелено и кафяво, особено в ранния му период.

Трудността да се интерпретират някои кубистични картини, предвид разрива им с всички форми на естественост, налага творбата да се придружава от обяснителен или критичен текст – подход, който по-късно ще стане характерен за произведенията на изкуството на авангарда.

Представители

Най-значимият представител на кубизма е испанецът Пабло Пикасо (1881-1973 г.), който се смята за основател на естетиката и първи представител на стила. Други художници, признати за кубистичните си творби, са:

• Жорж Брак (1882-1963),
• Жан Мецингер (1883-1956),
• Алберт Глейзес (1881-1953)
• Робер Делоне (1885-1945),
• Хуан Грис (1887-1927)
• Мария Бланшар (1881-1932).

Аналитичен кубизъм (1909-1912)

 

Аналитичният кубизъм или херметичният кубизъм е началният етап на движението, чиито картини са почти изцяло монохромни и сиви, фокусирани върху гледната точка, а не върху хроматиката. Този подход е такъв, че в много случаи творбите стават на практика абстрактни, тъй като плоскостите стават неразпознаваеми и независими от обема на рисувания обект.

Това води до отхвърляне на новия стил от страна на традиционалистите в живописта, както и до ентусиазъм от страна на авангардни художници и деятели на културата като Гийом Аполинер и Гертруда Стайн, които пишат критични статии за влиянието на зараждащия се кубизъм.

През 1911 г. обаче мадридският художник Хуан Грис започва да се интересува от светлината, като я включва в кубистичните си творби по натуралистичен начин. Но през следващата година той се присъединява към тенденцията за колаж на Пикасо и Брак, като включва в картините си различни материали като дърво и гоблен.

Синтетичен кубизъм (1912-1914)

Вторият период на кубизма се заражда в резултат на тенденцията на Брак от 1912 г. нататък да включва цифри и думи в картините си, както и да използва дърво, обезцветена хартия и други материали.

Същата година Пикасо прави първия си колаж и това включване на други елементи добавя цвят към кубистичната тенденция, която дотогава е монохромна. Тогава кубистичните картини стават по-фигуративни и следователно по-лесни за тълкуване. В тях предметите се свеждат до елементарните си характеристики, а не до обеми и насложени плоскости.

Този етап се смята за най-изобретателния в кубизма, особено в творчеството на Хуан Грис, който си дава по-голяма свобода и цвят. Първата световна война обаче слага край на движението, тъй като много художници са призовани на фронта, а в следвоенния период само Хуан Грис остава верен на кубизма, макар и в много по-опростен и строг стил.

Произведения

Някои от най-представителните картини на кубизма са:

• Герника (1937) на Пабло Пикасо.
• Девойките от Авиньон (1907 г.) на Пабло Пикасо.
• Цигулка и палитра (1909) от Жорж Брак.
• Бутилката с анасон (1914) от Хуан Грис.
• Жена чете на плажа (1937), Пабло Пикасо.

Кубизмът в литературата

 

Литературният кубизъм е адаптация на находчивостта на френския поет и есеист Гийом Аполинер (1880-1918). В тази насока той се опитва да смесва образи и понятия по повече или по-малко случаен начин, като по този начин навлиза в калиграмите: поеми, които формират на страницата определен образ, благодарение на неговото разпределение върху празната хартия.

Тази тенденция е максимално развита от Аполинер в неговите „Калиграми“. „Стихотворения за мира и войната“ (1918), където разчупва синтактичната и логическата структура на стихотворението, предшествайки това, което по-късно ще направят сюрреалистите.

Пабло Пикасо

 

Пабло Пикасо е не само централната фигура на кубизма, но и художник и скулптор с международна известност, смятан за един от най-влиятелните творци на многобройни артистични движения, както и за култивиращ другите форми на изкуството, като рисуване, гравиране, илюстриране на книги, сценография и костюми за театрални постановки, и дори има много кратка литературна дейност.

Пикасо е пацифист и комунистически активист, член на Испанската и на Френската комунистическа партия до смъртта си през 1973 г. Безспорният характер на работата му контрастира с личния и любовния му живот, който е известен с разпуснатостта и женомразството си, до степен да смята жените за „страдащи машини“.

 

Прочетете още