Експресионизъм – характеристики, абстрактен и немски експресионизъм. Произведения и автори.

 

Какво е експресионизмът?

Когато говорим за експресионизъм, имаме предвид артистично и културно движение, възникнало в Германия през ХХ век и включващо голям брой творци в различни области на изкуството. Те включват – живопис, скулптура, литература, архитектура, кино, театър, фотография и др. Неговият основен принцип се изразява в деформиране на реалността, за да се изрази емоционалното и психологическото, т.е. субективното усещане на артиста.

Заедно с френския фовизъм експресионизмът е едно от първите художествени движения, които се причисляват към групата на авангардите. Въпреки че повече от хомогенно движение той е стил, нагласа, която обединява различни движения и тенденции, чиято обща ос е противопоставянето им на доминиращия от края на XIX век импресионизъм и връзката му с позитивизма.

Затова е възможно да се говори за много експресионизми: фовизъм, модернизъм, кубизъм, футуризъм, сюрреализъм, абстрактност и т.н. Въпреки че се заражда в Германия, главно в групите Die Brücke (1905 г.) и Der Blaue Reiter (1911 г.), това е тенденция, която става популярна в цяла Европа и дори в Америка. 

Терминът „експресионизъм“ е използван за първи път през 1901 г. за обозначаване на серия от картини, представени в Салона на независимите художници в Париж.

Характеристики на експресионизма

Експресионизмът се смята за реакция срещу принципите на обективност на импресионизма и налага на изкуството задачата да представя по субективен начин. То е изкривено, деформирано и рефлектира емоционалността на художника, а не точно отражение на това, което той наблюдава в реалния свят. Първоначално това се отнася само за живописта, но впоследствие обхваща и останалите изкуства.

Тази победа на субективността поражда на първо място склонност към агресивни цветове, към темите за самотата и мизерията. Те се тълкуват като чувства, съществуващи в междувоенна Германия, потопена в политически и икономически кризи, които пораждат желание за обновяване на художествените езици.

Експресионизмът обаче бързо се разпространява към други географски области и култури, превръщайки се в отражение на субективност, различна от немската. Следователно експресионизмът далеч не е хомогенно или лесно определимо движение, тъй като е течение с голямо стилово разнообразие.

Това движение изчезва след Втората световна война (1939-1945 г.), но оставя силен отпечатък върху други художествени течения от средата на ХХ век, като американския абстрактен експресионизъм или немския неоекспресионизъм, както и върху творчеството на много отделни художници.

Абстрактен експресионизъм

Абстрактният експресионизъм е известен като артистично движение, възникнало в Съединените щати около 1940 г., което се разпространява в останалата част на света и е първото изцяло американско движение в историята на изкуството.

Той се възприема като съчетание на абстрактното изкуство с характеристики на европейския експресионизъм, като се постига много субективна степен на изразяване на вътрешните усещания на художника. Присъстват хаотични форми, безпорядъчни или агресивни мазки, поради което е известно още като Action painting („Действаща живопис“) или Drip painting („Капкова живопис“). Той се свързва с така наречената Нюйоркска школа – група художници от онова време, които споделят тази идея за изкуство.

Някои от големите му представители са Аршил Горки, смятан за основател и лидер на групата, Уилям Базиотес, Адолф Готлиб, Франц Клайн, Робърт Матуел, Марк Ротко, Клайфърд Стийл и световноизвестни художници като Джаксън Полък.

Немски експресионизъм

От друга страна, немският експресионизъм е името, дадено на първоначалната тенденция на експресионистичното движение, възникнало в Германия между войните, въпреки че по-късно това движение се превръща в международно явление.

Появата му в Германия не е случаен факт. Тя се дължи на многобройните и задълбочени изследвания на изкуството, които се провеждат в тази страна отпреди XIX в., особено във връзка с романтизма и приноса в областта на естетиката на Вагнер и Ницше, наред с други. Така се формира Innerer Drang („вътрешна нужда“), резултат от разделението между реалния свят и вътрешния свят на художника, и ключово понятие за появата на експресионизма, който се опитва да улови това чувство.

През 30-те и 40-те години на ХХ век нацизмът обявява експресионизма за „дегенеративно изкуство“ и го забранява заради предполагаеми връзки с комунизма и подривно политическо съдържание. Може би по тази причина след Втората световна война то изчезва като тенденция.

Произведения

Някои от най-изявените произведения на експресионизма в различните изкуства са:

Картини:

• „Френци пред резбован стол“ (1910 г.) от Ернст Лудвиг Кирхнер.
• „Син кон“ (1912) на Франц Марк.
• „Викът“ (1893) на Едвард Мунк.
• „Senecio“ (1922), Паул Клее.
• „Синият ездач“ (1903), Василий Кандински.

Литература:

• „Смъртта на Дантон“ (1835 г.) от Георг Бюхнер
• „Пробуждането на пролетта“ (1891 г.) от Франк Ведекинд
• „Пътят към Дамаск“ (1898) от Аугуст Стриндберг
• „Вълшебната планина“ (1924) от Томас Ман
• „Метаморфозата“ (1915) от Франц Кафка

Музика:

• Pierrot Lunaire (1912) от Арнолд Шьонберг
• Светлината в очите (1935) от Антон Веберн
• Wozzek (1925) от Албан Берг

Филми:

• Големът (1914 г.) от Пол Вегенер и Хенрик Галин
• „Кабинетът на доктор Калигари“ (1919) на Роберт Вине
• Носферату, вампирът (1922) на Фридрих Мурнау
• „Вампирът от Дюселдорф“ (1931) на Фриц Ланг

Автори и представители

Експресионизмът има множество признати представители във всички области на изкуството, много от които са сред най-известните съвременни художници в света, сред които:

• • Живопис: Арнолд Бьоклин (Швейцария, 1827-1901), Хайнрих Науен (Германия, 1880-1940), Ернст Лудвиг Кирхнер (Германия, 1880-1938), Паул Клее (Швейцария, 1879-1940), Василий Кандински (Русия, 1866-1944), Франц Марк (Германия, 1880-1916), Егон Шиле (Австрия, 1890-1918 г.), Амедео Модиляни (Италия, 1884-1920 г.), Марк Шагал (Беларусия, 1887-1985 г.), Едуард Хопър (САЩ, 1882-1967 г.), Диего Ривера (Мексико, 1886-1957 г.) или Фрида Кало (Мексико, 1907-1954 г.).

• • Музика: Арнолд Шьонберг (Австрия, 1874-1951), Антон Веберн (Австрия, 1883-1945), Албан Берг (Австрия, 1885-1935), Паул Хилдемит (германец, 1895-1963), Виктор Улман (поляк, 1898-1944).

• • Литература: Георг Бюхнер (германец, 1813-1837), Аугуст Стриндберг (швед, 1849-1912), Томас Ман (германец, 1875-1955), Готфрид Бен (германец, 1886-1956), Франц Кафка (чех, 1883-1924), Георг Тракл (австриец, 1887-1914), Бертолд Брехт (германец, 1898-1956), Рамон Мария дел Вайе-Инклан (испанец, 1866-1936).

• • Кино: Роберт Вине (германец, 1873-1938), Фридрих Мурнау (германец, 1888-1931), Фриц Ланг (австриец, 1890-1976), Паул Вегенер (германец, 1874-1948), Роберт Зидмак (германец, 1900-1973).